Добри примери

От 2010 г. фондация „Конкордия България“ управлява собствен фризьорски салон, в който млади хора, скоро завършили професионален курс за фризьори, работят под опитните насоки на майстор-фризьор. В салона младите фризьори натрупват реален трудов стаж, самочувствие и известен опит, на базата на които могат да търсят стабилна работа на свободния трудов пазар.

Фризьорският салон „Конкордия“ е социално предприятие, което дава пример за това, как дори и в трудна и неравностойна ситуация, човек може да се бори за своята финансова независимост и да заслужи уважение и място в обществото чрез своя труд.

Фризьорският салон е възможност за хора от най-уязвимите групи в обществото.

През 2016 г. една млада дама на 33 години с основно образование – Любка Василева – сбъдва мечтата си във фризьорски салон „Конкордия“. Години наред Любка иска да стане фризьорка и докато се опитва да завърши 8 клас, попада на възможността за безплатен курс и работа в салона на фондация "Конкордия". Вече е преминала първите месеци от обучението. Някой ден се надява да отвори собствен салон, защото да има професия и работа за нея означава много повече от това да изкарва пари.

От месец юли 2016 г. салонът се помещава на ново комуникативно място в кв. Гео Милев в София на ул. "Хемус" № 74-78 и вече привлича свои клиенти.

Наричаме го социално предприемачество – възможността да правиш бизнеса си споделен с тези, които обичайната бизнес среда отхвърля като негодни. Солидарният бизнес е възможен и италианската провинция Емилия Романя е пример за това!

Онзи ден писах за социалните предприятия и статията получи сериозен интерес. За това продължавам по темата. В петък гостувах в Пловдив на Младежката социална работилница създадена от „Национален алианс за работа с доброволци“ и финансирана от германски дарители.

Това е прекрасен пример, как реалните проблеми се разрешават чрез правилни инвестиции, а не със социални помощи. Трябва да намерим кураж да реформираме социалната система, ако искаме да избавим повече хора от неможенето и неправенето на нищо.

Конкрето тук става дума за жени, които много рано са напуснали училище. Но въпреки това въвлечени в това социално предприятие те са придобили умения, вече работят, а ако искат дори могат да се развиват още. Но най-важното е, че не бездействат и са взели живота в собствените си ръце.

Комплексът от социални услуги развива няколко дейности – шивашки цех, изпитателна лаборатория за посадъчен материал, парници, готварско звено… проблемът е в законодателството, което малко затруднява този тип предприятия. Реално ги лишава от място на пазара. Ако ползват финансиране от бюджета, то произведеното могат да консумират сами или да подаряват…но не и да търгуват.

От срещите ми с редица социални предприемачи се очертава следната формула на успеха:

1. Мотивиран човек (лидер) се захваща с нещо, което може да прави добре
2. Държавата, бизнеса или НПО го финансира, за да създаде базови условия за работа и да покрие разходите на предприятието за първата година
3. Реално излизане на пазара
4. Ако излизането на пазара е успешно, то може да се търси допълнително финансиране за разрастване и наемане на нови хора

Текстът е публикуван в личния блог на Калин Каменов: http://kalinkamenov.com

Вторник, 07 Януари 2014 00:00

Worth Unlimited

http://www.worthunlimited.co.uk

Worth Unlimited (Уърт Ънлимитид) е неправителствена организация, която работи с младежи из цяла Великобритания, засегнати от бедност и лишения. Преди две години се появява нуждата да помагат на младежи, изпаднали от системата на образованието, да развиват умения, необходими за намиране на работа или постъпване в колеж. Към онзи момент вече е съществувала идеята да се отвори ателие за поправка на велосипеди и една пекарна и в организацията са осъзнали, че това ще работи добре като социално предприятие, като по този начин младежите ще получават както работен опит, така и лесно приложими умения. В резултат на това, организацията създава социално предприятие.

http://poppinjoes.com

Джо още бил ученик, когато неговите родители – Рей и Джанет – започнали да планират по-различно бъдеще за детето си, вместо традиционните оферти, предлагани на ученици с увреждания. Те запитали училището дали може да им съдейства за разработването на план за Джо, акцентирайки върху идеята за самостоятелна заетост. За съжаление не получили позитивен отговор. Училищната система била фокусирана върху множеството проблеми в развитието на Джо, в това число и Синдрома на Даун. Екипът казал, че единствената възможност, която могат да предоставят на Джо, е обществена работа, като например правене на кутии за пица, разопаковане и подреждане в хранителни магазини и други подобни. Екипът имал много слаби очаквания за него и били убедени, че Джо никога няма да бъде назначен на работа на минимална заплата. Рей и Джанет имали много по-различно мнение за възможностите на сина си.

Създаването на шиваческата компания Viis'tikki успява успешно да компенсира загубата на работни места в местната текстилна компания. Програмата URBAN прави възможно създаването на няколко компании в рамките на местната шиваческа индустрия. Тя подпомага безработни лица от местната текстилна компания да развиват предприемачески инициативи. Когато текстилната фабрика Скила, разположена в Rantakylä, уволнява работници в резултат на увеличаване на международната конкуренция, тези които се оказали без работа, били силно притиснати да намерят решение на техните проблеми. Намиране на работа в шивашката промишленост изглеждало малко възможно поради тенденцията компаниите в сектора да се местят в други страни, търсейки по-ниски трудови разходи. Единствената реална алтернатива изглеждала създаването на малки и средни бизнес предприятия, където работниците фактически биха били самостоятелно наети лица. Уволнените работници решават да използват своите умения и богат професионален опит, за да предоставят услуги в шивашката промишленост като подизпълнители. Целта е да се започне в района около Rantakylä и  да се разшири в други области след подобряване на възможностите за бизнес.