Понеделник, 07 Декември 2015 12:21

Предложения на дискусионните групи на Националната конференция "Социалното предприемачество – пълен напред!"

Написана от Мая Косева

На 26 ноември 2015 г. в София се проведе Национална конференция "Социалното предприемачество – пълен напред!". Организаторите Фондация „Помощ за благотворителността в България” и Българският център за нестопанско право събраха близо осемдесет участници - заявени социални предприемачи, НПО, компании и заинтересовани институции, които заедно да предложат конкретни мерки в подкрепа на социалното предприемачество.

По време на конференцията работиха три дискусионни групи. Тук ви представяме идеите и предложенията, до които те достигнаха.

 

Дискусионна група 1: Риба или рак? Какво е социално предприятие.
Модератор: Павлета Алексиева, БЦНП

 

Теми: Какво е социално предприятие в България и как да го отличим от социална дейност, етичен и отговорен бизнес или друга икономическа дейност. Каква да бъде регулацията, която да стане здрава основа за насърчителни мерки?

1. Търсене на основните характеристики на социалното предприятие
В групата бяха потърсени отликите между бизнеса с неговата корпоративна социална отговорност (КСО) и социалното предприемачество, като участниците даваха различни примери, търсейки характеристиките на социалното предприятие (СП).

Достигна се до следните заключения:
• СП трябва да има социална цел – подпомагане на уязвима група или разрешаване на значим социален проблем
• Категорична бизнес ориентация, чрез създаване на заетост и търсене на печалба
• Активно участие на всички нива във взимането на решения за развитието и управлението
• Основната отлика от обикновения бизнес е реинвестирането на печалбата

2. Дискутира се разликата между социално предприятие и социално предприемачество. Приема се, че социално предприятие е това, което води процеса и продава продукта, а социално предприемачество е самият процес по създаване на иновативен продукт.

3. Дискусионен бе и въпросът дали СП задължително предполага включването на узязвимата социална група в производството на продукта или е достатъчно само да използва печалбата за интеграционни дейности за уязвимата група, без да задължително прякото ангажиране на нейни в процеса.

4. Участниците потърсиха отговора на въпроса какви са характеристиките на социалния предприемач? Те се обединиха около няколко характеристики:
• Човек или екип от хора с определени умения
• Задължително предприемат активни действия
• Търсят решения извън държавата и разчитат на себе си
• Решенията и действията им имат социално въздействие – като осигуряване на заетост и реинвестиране на печалбата.

Основен извод: Социалното предприемачество е следваща стъпка в развитието, когато се институционализира дейността под някаква форма.

Предложения:
1. Регламентация трябва да има, но да се отчита опасността от отиване в крайности – не бива да се стига до много тясна и ограничаваща рамка, но не бива и да е прекаблено широка и неясна. Ако обаче няма регламентация, не може да има насърчителни инструменти, като не може и да бъде ясно определено как ще се ползват
2. Дали има отделна правноорганизационна форма или статут? Предпочитаната регламентация от участниците е статутът.
3. Да се премахне правилото за de minimis
4. Необходими са секторни реформи и либерализация на пазара

 

Дискусионна група 2: Морско училище. Развитие и подкрепа за предприемачите.

Модератори: Анселмо Капорос, консултант и Спаска Петрова, Сдружение „Нов път"


Теми: Дали добрите предприемачи се раждат или могат да бъдат научени. Дискусия за полезните мерки за развитие на предприемаческа култура и подкрепа на тези, поели предизвикателството на предприемачеството.

Изграждането на капацитет на социалното предприятие бе обсъдено в няколко основни посоки:

1. Формиране на култура за бизнес (като база, човешки ресурси, които имат необходимост от менторство и насоки – опит, мотивация, добри примери).

2. Ориентацията към пазара (потребител – дълга връзка – уникалност на продукта) и търсене на финансови инструменти за подкрепа (облекчен достъп до финансиране чрез конкретни и целенасочени програми) - силни финансови инструменти.

3. Необходимост от мрежа – търсене на партньори, както за обмяна на информация, така и за обединяване на ресурс за излизане на по-големи пазари.


Изводи: Необходимост от умения за работа в мрежа и обединение в името на пазара
Според досегашните проучвания за целенасочени политики става ясно, че е необходимо мерките за повишаване капацитета и за подкрепа да са съобразени с нуждите на СП. Особено е важна подкрепата за бизнес инкубаторите и други организации с опит, които могат да градят капацитет, тъй като това е дълготраен процес, изискващ промяна на всички нива, особено на ниво култура и манталитет.


Набелязани мерки:
• Да се формулира ясна мотивация, като се окуражава предприемачесткото мислене
• Важна е подкрепата за стартиране на СП – като капитал, но и като умения
• Подкрепа за развитието и растежа на СП – менторство, информация, активно взаимодействие и контакти
• Обединение за излизане на международни пазари.
Спорно е дали има нужда от данъчни облекчения и привилегии на пазара, тъй като има вероятност всеки бизнес да включи някакъв социален елемент в работата и рекламата си и да претендира, че е СП.
Важно е да се действа бързо, да не се отлага решаването на проблемите.

 

Дискусионна група 3: Море от пари или парите в морето? Как да се финансира социалното предприятие?

Модератори: Марина Стефанова, Фондация "Каузи" и Ренета Венева, НАРД

Тема: Има ли пари за социалните предприемачи? Достъпни ли ще бъдат новите програми? Какви са най-подходящите финансови механизми и кога в България ще има освен грантове, награди и рядко заеми, още облигации, дългосрочно финансиране, финансиране на основен капитал и специализирани финансови посредници.
Участниците в групата систематизираха основните проблеми и предложиха възможни решения.


Проблеми:
• Липса на комуникация и връзка с пазара
• НПО е затворена система, с обекти, които се конкурират помежду си, липсва взаимопомощ между тях
• Липса на разнообразни и гъвкави форми на финансиране (кредит, краткосрочност на грантовете, съфинансиране, микрофинансиране)
• Използват се ресурсите само на локалния пазар
• НПО нямат достъп до стартов капитал
• Моделът публично-частно партньорство не работи добре и това е нарочно
• Липса на капацитет от други заинтересовани страни да припознаят СП


Решения:
• Създаване на Фонд за СП, от типа FLAG
• Преглеждане условията за ползване на държавна и общинска собственост
• Изграждане капацитет и разбиране у общинската администрация и финансиращите институции (банки) за подкрепа на СП
• Създаване на гаранционен фонд за безлихвени кредити. Въпросите са кой ще го управлява и дали да не е частен.
• Разработване на ниша за стратиране на стопанска дейност чрез специални грантове
• Популяризиране на платформи за продажба на продукти от СП
• Създаване на механизъм за обмен на услуги, техника и др.
• Създаване на специализиране рубрика за финансиране на всички СП в интернет
• Улесняване достъпа на НПО до Оперативните програми
• Промяна на данъчното облагане чрез преразпределяне и подкрепа за СП

Прочетена 1282 пъти

Оставете коментар

Този уебсайт използва "бисквитки", за да гарантира най-добрата услуга за Вас.

Политика за използване на бисквитки

Политика за защита на личните данни