Най-простата дефиниция на едно социално предприятие е: група от хора, която развива бизнес идея, чиято резултатност води до трайно решаване на социални проблеми. Това се случва чрез иновативни методи, чрез предлагане на услуги за уязвими групи, производство на стоки и т.н., обясни Алексиева.

Звучи сухо и строго, но на практика всеки, който би искал да работи, може да започне свой бизнес, който да е ориентиран към това да помага и на някого другиго, добавя и Косева.

Двете разказаха за малка пивоварна в Италия, където 10 ентусиазирани млади хора, шестима от които с интелектуални затруднения, организирани в колектив, произвеждат бутикови бири по собствени рецепти и печелят от тях.

Според Алексиева у нас също има подобни предприятия, които включват хора с умствени затруднения и им позволяват да работят срещу заплащане. Тя дава пример със „Светът на Мария“ и оранжерия в Търговище.

Според Косева в Италия съществува дълга традиция на социално предприемачество „отдолу нагоре“, обикновено под форма на кооперативи, като държавата го признава и не пречи, а се намесва само с регулация. По думите й, все пак насърчителните мерки не са драстични и често държавата е само поръчител, а не партньор.

Всеки съвременен бизнес трябва да е социално ангажиран и иновативен, смята Алексиева.

Законодателството в повечето държави ограничава бизнеса да реинвестира печалбите отново в постигането на социалната цел – нещо, което в България го няма като изискване, посочва тя.

По думите й у нас в момента няма структурирана държавна подкрепа за социалното предприемачество; в другите страни пък се е стигнало до регулиране, защото държавата е имала механизми тенденциозно да стимулира този тип бизнес.

Гледайте целия разговор в предаването eМисия на BIT:

http://www.bitelevision.com/sotsialnoto-predpriemachestvo-ili-za-biznesa-kojto-pomaga-na-drugite/