Визията на социалното министерство за развитието на социалните предприятия
И така, в момента е публикуван за обществено обсъждане вариант на законопроект, който има амбициите да подкрепи развитието на „новия-стар“ сектор на социални предприятия в България. Причините са няколко. Основните моменти в новия законопроект са:
- Въвеждане на легална дефиниция за социално предприятие, съдържаща няколко критерия, които стъпват на основни характеристики, представени в секторните европейски документи и Националната концепция за социална икономика;
- Регламентиране съществуването на два класа социални предприятия – клас А и клас А+, като първият се предполага да обхване по-малките социални предприятия от гледна точка на оборот и човешки ресурс, а вторият – по-развити, които извършват дейността си в места с висок процент на безработица;
- Въвежда се изискването за регистрация на предприятията, които отговарят на дефиницията в национален, публичен регистър, който ще се подържа от администрацията на Министерството на труда и социалната политика;
- Предвиждане на няколко насърчителни мерки, които ще могат да се ползват от регистрираните в регистъра социални предприятия. Като универсални за двата класа мерки са предвидени: безвъзмездното ползване на отличителна сертификационна марка „продукт на социално предприятие“, която ще се създаде от министерството и ще се предоставя от него и възможността компании, които правят дарения на социални предприятия да ползват данъчно облекчение за дарение. Специфична насърчителна мярка, изразяваща се във възможността да се ползва възмездно общинско имущество, но без провеждането на търг или конкурс е предвидена за клас А+.
- Регламентирани са и функциите на министерството, насочени към развитие на сектора като те основно се изразяват в предоставяне на специализирана експертна подкрепа за развитие на бизнеса и търсене на финансиране, провеждане на обучения и общи инициативи в сектора, популяризиране чрез поддържането на електронна платформа.
Как стигнахме до тук?
От няколко години насам темата за социалните предприятия става все по-популярна. Това е продиктувано в голяма степен и от редица европейски документи, които засягат различни нейни аспекти, но които в цялост представят значимата роля на социалните предприятия в постигането на важните за Европейския съюз цели за развитие. През 2011 г. бе приета Национална концепция за социална икономика, която постави конкретни цели за насърчаване развитието на този „нов сектор“ чрез двугодишни планове за действие. Бе възприет подхода за въвличане на представители на различни заинтересовани страни при планирането на тези планове. В МТСП бе създадена междуведомствена работна група по социална икономика, в която участваха 37 представители на различни заинтересовани страни (15 държавни институции, НСОРБ, 7 работодателски и синдикални организации, 3 национално представителни организации на хора с увреждания, 2 университета, и 3 НПО). БЦНП бе една от неправителствените организации, поканена да се включи в работната група поради познаването на неправителствения сектор и опита, който има в обследване на темата за социалното предприемачество от години.
Мотивите за въвеждане на новата правна рамка са основно две – първата е свързана с начина на разходване на публичен ресурс, заделен за тази цел в рамките на оперативните програми, а втората – с нуждата от признание на съществуващите инициативи като социални предприятия и да бъде измерен реално техния принос за решаването на важни обществени проблеми в България. Така дебата се разви основно около няколко точки:
- Нов отделен закон или промяна в някой вече съществуващ. И двата подхода имаха своите „за и против“. Промяна в някой съществуващ, с идеята за законодателна икономия и максимална гъвкавост в съчетаването на съществуващи насърчителни механизми и разширяването им като обхват към сектора на социални предприятия. Или приемане на изцяло нов закон, но само ако държавата предвиди специални насърчителни механизми, които да са съобразени със спецификите на социалните предприятия в България.
- Каква да бъде ролята на държавата по отношение на сектора – да наблюдава и измерва развитието на сектора чрез събиране на статистика и анализ на данни, да регистрира и лицензира, да оценява ефекта от дейността и пр. БЦНП като член на междуведомствената работна група в партньорство с 27 организации, представи няколко експертни становища в отговор на тези въпроси, стъпвайки върху анализа на средата, който бяхме представили в Пътна карта за развитие на социалните предприятия в България.
Какви бяха основните ни предложения?
От крайният вариант на законопроект, публикуван на сайта за обществени консултации www.strategy.bg, виждаме че две от ключовите ни предложения бяха взети предвид. Едното е свързано с това да отпадне имуществената санкцията в размер от 2000 до 4000 лева за предприятие, което публично се представя като „социално предприятия“, но което не е вписано в регистъра. Основният ни аргумент против подобна регулация бе че е несъвместимо с основната цел на законопроекта – да насърчава развитието на социалното предприемачество. Глобите за това, че някой не може да изпълни сравнително високите критерии, предвидени в проектозакона, няма да го насърчат да развие в по-голям мащаб дейността си. Второто ни предложение, което бе отразено в текста на законопроекта бе това да не се създава отделна правноорганизационна форма за социално предприятия, а да се ползват наличните такива съгласно действащото законодателство – фирми, кооперации и неправителствени организации. По този начин ще се елиминира риска действащите в момента социални предприятия да минават през период на своеобразна „пререгистрация“, както и ще се спести публичен ресурс за обезпечаването на подобен процес.
Освен горепосочените предложения, обаче други важни бележки по текста не бяха взети предвид. Така например в сектора се настояваше да бъде дадено максимално широко определение за социално предприятия, с идеята да бъдат насърчени повече организации да се припознаят като част от сектора. Вписването в регистъра се предлагаше да се предвиди само за онези социални предприятия, които искат да ползват конкретни ползи, които ще се предвидят и тогава тази допълнителна административна тежест ще бъде оправдана с оглед получаване на конкретни предимства, обезпечени с публичен ресурс. Във финалния вариант на проекта макар и отпаднала глобата за ползване на добавката социално предприятие към наименованието на организацията, в текста остана изричното посочване, че само вписаните в регистъра могат да го направят. И разбира се остава отворен въпроса дали в противен случай общите правила за санкциониране по Закона за административните нарушения и наказания (посочен като общо приложим в случая) няма да се стигне до санкциониране в тези случаи.
Ролята на отворената дискусия и насрещния диалог в постигането на консенсус по важни въпроси
Ние от БЦНП вярваме, че подкрепящата и развиваща правна рамка е тази, която е изработена в режим на провеждане на широки обществени консултации и отразяване на гледната точка на заинтересованите страни. БЦНП, заедно с колегите от Фондация BCause като членове на Форум Социални предприятия се опитвахме чрез поредици от срещи се опитвахме да представим гледна точка на гражданските организации, които развиват свързани с мисията си стопанска дейност, основните им затруднения при започване и поддържане на дейността на техните социални предприятия.
А сега накъде?
Анализът на публикувания законопроект и съпътстващите го документи показва, че остава под въпрос доколко така предвидената регулация ще постигне максимално и по устойчив начин поставените пред нея цели. Причините по наше мнение са няколко. На моменти законопроектът е доста сложен и неясен. Например критериите за социални предприятия задават доста тясна рамка за обособяване на сектора като за стартиращите малки социални предприятия тяхното постигане би било по-скоро непосилно. Или по отношение на методиката за оценка на социалната добавена стойност от дейността на социалните предприятия продължава да има неяснота какво точно ще представлява тя и как ще бъде прилагана спрямо онези, които заявяват, че отговарят на критериите. В други отношения, законопроектът създава допълнителна бюрокрация за сектора. Предвижда се създаване на нов регистър, в който предприятията да се вписват без да е осигурен (поне на законово ниво) взаимодействие между него и всички останали съществуващи регистри, в които така или иначе предприятията подлежат на вписване. На следващо място в определени свои части законопроектът е неадекватен на контекста в страната. За това ясно говори разделението на социалните предприятия на клас А и клас А+, което допълнително усложнява регулацията. Клас А+ е с толкова завишени критерии, че може би в цялата страна има не повече от 10 предприятия, които могат и биха искали да попаднат в него, при положението че възможността да получат под наем общинско имущество без търг би било силен мотив за тях. Предварителната оценка на въздействие, приложена към законопроекта не дава ясен отговор на мащаба, в който този нов закон ще „заснеме“ новият-стар сектор на социални предприятия в България.
Сега ни остава да се възползваме максимално от възможностите, които общественото обсъждане като етап от приемането на един законопроект ни дава – да разпишем становището си по законопроекта и да го публикуваме на http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=3491. БЦНП подаде свое становище по законопроекта. Според нас ще е важно всеки от сектора, на който тази тема му е важна и смята, че има отношение, да сподели своето мнение в рамките на общественото обсъждане. Възползвайте се от тази възможност – срокът е 9 юни 2018 г.
Източник: http://bcnl.org