По време на интервю със START-UP/USA Джанет обяснила, че иска синът й да има избор и възможности, вместо това да бъде „вместен” в система на съществуващи услуги. Рей също вярвал във възможностите на сина си. Той придружавал Джо на две различни обществени работи по времето, когато бил ученик. Едната била да храни и пои коне, а другата - работа на обществен басейн. Родителите на Джо искали той да работи в някое малко бизнес предприятие. Рей чул за човек, който продавал оборудване Kettle Korn. Оборудването било закупено през 2000 г. и Рей и Джо започнали да продават пуканки в Уолмарт и в хранителни магазини в района на Канзас. Това доказало, че Джо може да работи. Родителите на Джо се заинтерсували от възможностите за самостоятелна заетост на хора с увреждания и всеки от тях посетил обучение, спонсорирано от Partners in Policymaking през 2001 и 2002.
Джо имал затруднения с говора, но майка му твърдяла, че докато продавал пуканки на фестивал, го чула да нарича себе си „Poppin Joe”. Така името на бизнеса станало "Poppin Joe's Kettle Korn". Джо официално станал едноличен търговец през април 2005.
Джо участва 100% в производството на своите продукти, както и в продажбата на Kettle Korn по местни мероприятия и различни бизнес събирания. Като всеки друг собственик на бизнес, Джо получава подкрепа в извършването на многобройни задачи, които не би могъл да свърши сам. Това включва неща като да бъде закаран до града, за да депозира пари в банката, например.
Финансирането на фирмата на Джо е отличен пример за натрупване на ресурси от различни източници за реализиране на бизнес. Джанет предоставила подкрепа чрез посещение на обучение чрез програмата FastTrac и написала бизнес плана на Джо. FastTrac е практическа, ориентирана към бизнеса програма, която е направена, за да подпомага на предприемачите да развиват уменията, от които имат нужда за стартиране, управление и развитие на бизнеса.
Дейв Хамис от Griffin-Hammis Associates помогнал за написването на План за постигане на устойчивост (PASS), който след това бил предоставен на Администрацията на Социално осигуряване. Кристин Скейхенд от Vocational Rehabilitation (VR) също подкрепила бизнеса на Джо. Съветът за развитие на уврежданията в Канзас предоставил средства от 9000 долара за оборудването на Джо. Планът на Джо подкрепил покупката на бизнес доставки за стартиране на бизнеса. Тези три организации били основният източник за успешното развитие на бизнеса – всички те дарили парите, от които Джо имал нужда.
Да имаш „шампион”, подкрепящ човека с тежко увреждане, е от решаващо значение за развитието на бизнеса. Успехът на Джо станал възможен, защото неговите родители вярвали, че Джо трябва да има различен живот от този, който хората с тежки увреждания обикновено водят.
Също така, наличието на финансираща агенция, която вярва във възможностите на едно лице с увреждания, че може да притежава и управлява бизнес, е от изключително голямо значение. В този пример агенция като Социалните служби подкрепила резлутата от нетрадиционната заетост, което направило бизнеса на Джо реалност. За съжаление, училищната система не подкрепила мечтата на Джо да работи.