Утвърдената форма на социално предприемачество в Италия е тази на социалните кооперативи (около 3 000 в цяла Италия), като на територията на провинция Емилия Романя броят им е значително по-висок (повече от 1/3 от всички социални кооперативи се намират именно тук). За това има исторически условия - споделеното производство и кооперативния дух в тази провинция са с традиции още от средните векове. От няколко столетия там все още са запазени и функционират 7 кооператива.
Както почти в цяла Европа, и в Италия кооперативното движение се развива активно от средата на 19 век, като стъпва на философията за доброволност, демократичност, автономност, споделяне на ресурси, солидарност с общността. С Конституцията от 1948 г. италианската държава отделя особено място на кооперативите, като чл.45 от нея гласи: Републиката признава социалната функция на кооперацията с характер на взаимност и без цели на частна спекулация. Законът насърчава и подпомага нейното разрастване посредством най-подходящи средства и осигурява посредством контрол посочения характер и цел. Като по този начин се опитва да създаде условия за съживяване на икономиката на държавата след войната.
В наши дни, коперативите в региона Емилия Романя са над 15 000 (приблизително 34% от кооперативите в Италия). 40% от БВП на региона се произвежда от кооперативи. Статистиките сочат, че при население от около 4.5 милиона души, в провинция Емилия Романя всеки 2 от 3 души са кооператори. Именно заради това регионът се сочи като успешен пример на кооперативна икономика; по икономически показатели той се поставя между 10 и 14 място сред всички региони на Европа.
През 1991 година със закон е държавно регламентирана и ролята на социалните кооперативи, като запълващи празнината в сектора на обществени услуги, непокрит от държавата и общините.
Днес, благодарение на традиции и адекватната регулация, социалните кооперативи в Италия предоставят здравни, социални и образователни услуги на групи хора в неравностойно положение, като на територията на Емилия Романя социалните кооперативи предоставят 85% от социалните услуги и паралелно функционират като успешни предприятия.
Функционират на практика 3 типа социални кооперативи:
- Тип А – коперативите предоставят здравни, социални и образователни услуги за хора в неравностойно положение. Част от финансирането им се осигурява от общините, а друга част от свободния пазар. Например: Коператив, който управлява дневен център и терапевтични услуги за деца и възрастни с умствена изостаналост.
- Тип Б – този тип кооперативи наемат хора в неравностойно положение, като нормативното изискване е минимум 30% от служителите да са хора от тази група. Дейностти на този тип кооперативи се регулират от свободния пазар – те могат да са ангажирани в селското стопанство, производство, комунални услуги и т.н. Например: Кооператив, който извършва почистване на градските пространства, управлява обществена пералня, приют за кучета, цех за опаковки за една община или кооператив, който има пивоварна. Единственото съществуващо държавно насърчение се отнася до осигуровките и данъците на наетите хора в неравностойно положение, които не се заплащат от работодателя.
- Тип А+Б – в последните 10 години се налага този модел на социалните кооперативи, независимо от това дали са възникнали първоначално като А или Б. Практиката налага интегрирането на двата типа работа, за да бъде по-ефективен резултата и за хората, и за бизнеса. Кооператив, който предоставя услуги за хора с психични заболявания, който създава и малък бизнес, в който наема хора от целевата си група. Формат е и обединението между няколко самостоятелни кооператива. Например: На територията на селцето Сан Джовани, в близост до Болоня функционират 4 кооператива, които си партнират в полза на групи в неравностойно положение по следния начин.
Как това е възможно? Има няколко основни репера, които правят възможна тази картина:
· Давам си сметка колко нереално ще прозвучи когато говорим за бизнес среда, но съществува силно разбиране за солидарност към тези, които имат нужда от подкрепа.
· Силна увереност, че хората в неравностойно положение се нуждаят от условия за да живеят достойно и това е възможно паралелно с правенето на успешен бизнес.
· Адекватна законова регулация.
· Липса на участие на държавата и местната власт – те са могат да са възложител, те са регулатор и извършват наблюдение и проверка, а не са доставчик или бизнес партньор.
· Традиции.
Учебното пътуване в Болоня, Италия се реализира през март 2016 в рамките на проект "Укрепване на Форум "Социални предприятия в България", изпълняван от Фондация „Помощ за благотворителността в България” в партньорство с Български център за нестопанско право, чиято цел е развитие на социалното предприемачесто в България и осигуряване на подкрепяща среда. Проектът се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
Photo: www.openupblog.it