Онзи ден писах за социалните предприятия и статията получи сериозен интерес. За това продължавам по темата. В петък гостувах в Пловдив на Младежката социална работилница създадена от „Национален алианс за работа с доброволци“ и финансирана от германски дарители.

Това е прекрасен пример, как реалните проблеми се разрешават чрез правилни инвестиции, а не със социални помощи. Трябва да намерим кураж да реформираме социалната система, ако искаме да избавим повече хора от неможенето и неправенето на нищо.

Конкрето тук става дума за жени, които много рано са напуснали училище. Но въпреки това въвлечени в това социално предприятие те са придобили умения, вече работят, а ако искат дори могат да се развиват още. Но най-важното е, че не бездействат и са взели живота в собствените си ръце.

Комплексът от социални услуги развива няколко дейности – шивашки цех, изпитателна лаборатория за посадъчен материал, парници, готварско звено… проблемът е в законодателството, което малко затруднява този тип предприятия. Реално ги лишава от място на пазара. Ако ползват финансиране от бюджета, то произведеното могат да консумират сами или да подаряват…но не и да търгуват.

От срещите ми с редица социални предприемачи се очертава следната формула на успеха:

1. Мотивиран човек (лидер) се захваща с нещо, което може да прави добре
2. Държавата, бизнеса или НПО го финансира, за да създаде базови условия за работа и да покрие разходите на предприятието за първата година
3. Реално излизане на пазара
4. Ако излизането на пазара е успешно, то може да се търси допълнително финансиране за разрастване и наемане на нови хора

Текстът е публикуван в личния блог на Калин Каменов: http://kalinkamenov.com