В българското законодателство липсва определение за това какво е социално предприятие.
Нашата работна дефиниция е:
Социално предприятие e организация, която извършва устойчива стопанска дейност в името на социална кауза.
Нашата работна дефиниция е:
Социално предприятие e организация, която извършва устойчива стопанска дейност в името на социална кауза.
Разлика между социалното предприятие и социално отговорния бизнес се състои в крайната цел на дейността, която те извършват. Основното предназначение на социалното предприятие е да изпълнява своята социална или екологична мисия, като се стреми да увеличава положителния социален ефект, чрез постигане на финансовите си цели. Под социална отговорност на бизнеса се разбира устойчива икономическа дейност и поемане на конкретни ангажименти от страна на предприятията към обществото, като част от печалбата им се отделя за благотворителност или други социални дейности. Допълнителните аспекти на социалната ангажираност на бизнеса се изразяват чрез участието му в разрешаването на социални проблеми и развитието на обществото като цяло.
Основната разлика между социалното предприятие и обикновената фирма е, че социалното предприятие не разпределя печалбата си между своите собственици, а я реинвестира в осъществяването на социалната си мисия. Социалното предприятие се стреми да постигне определен траен социален ефект, чрез осигуряване на трудова заетост на лица от уязвими социални групи, както и ползването от тях на стоки и услуги, резултат от дейността му, на по-ниски цени или безплатно.
Социалните предприятия работят предимно в следните области:
1. Производство и търговия – Голяма част от социалните предприятия развиват производствена и търговска дейност, най-често в областта на леката промишленост – производство на козметични продукти, сувенири, стоки за бита, дрехи, храни и други, а в някои случаи и на дребна битова техника, като след това реализират своята продукция на пазара. Генерираната печалба се реинвестира в икономическата им дейност.
2. Социални услуги – Според Закона за социалното подпомагане, "социални услуги" са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот. Те се извършват в специализирани институции или в общността. Социалните услуги се основават на целенасочена социална работа в подкрепа на лицата, с цел осъществяване на ежедневни дейности, както и за тяхното социално включване и гарантиране на независим живот. Доставчици на социални услуги могат да бъдат държавата; общините; български физически лица, регистрирани по Търговския закон; юридически лица, включително организации с нестопанска цел; физически лица, извършващи търговска дейност; както и юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство.
3. Образователни услуги – Провеждането на обучения е друга област, в която социалните предприятия могат да работят. Законодателството в България не налага специални правила за образователни услуги, извършвани от социални предприятия, но дава право на нестопанските организации и на търговските дружества или кооперации да се регистрират като училища и центрове за професионално обучение и да издават валидни спрямо законодателството в България дипломи за образование или придобита професионална квалификация. Социалните предприятия, извършващи образователни услуги, могат да наемат като обучители лица от социално уязвими групи или да организират обучения за подобни лица. Таксите за тези обучения представляват печалбата от тази дейност.
4. Здравни услуги – В предоставянето на здравни услуги и консултации са ангажирани предимно нестопански организации. Най-често тези услуги включват измерване на кръвно налягане или кръвна захар, оказване на помощ от медицински персонал, услуги от рехабилитатори, профилактични прегледи, психиатрични и сексологични консултации, безплатно тестване за СПИН и други. Обикновено те се предоставят едновременно със социалните услуги.
5. Земеделие, еко- и селски туризъм – Една от перспективните области, в които могат да се развиват социалните предприятия, е земеделието и селския туризъм. Подобни предприятия съществуват в доста държави в ЕС – например в Гърция, Испания, Италия и Германия. Предвид природните и културни дадености на България, тук също може да се насърчи развиването на подобна дейност. Освен производство и продажба на екологично чиста селскостопанска продукция, социалните предприятия могат да работят още и в сферата на селския туризъм, изработването и търговията с традиционни предмети и други.
1. Производство и търговия – Голяма част от социалните предприятия развиват производствена и търговска дейност, най-често в областта на леката промишленост – производство на козметични продукти, сувенири, стоки за бита, дрехи, храни и други, а в някои случаи и на дребна битова техника, като след това реализират своята продукция на пазара. Генерираната печалба се реинвестира в икономическата им дейност.
2. Социални услуги – Според Закона за социалното подпомагане, "социални услуги" са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот. Те се извършват в специализирани институции или в общността. Социалните услуги се основават на целенасочена социална работа в подкрепа на лицата, с цел осъществяване на ежедневни дейности, както и за тяхното социално включване и гарантиране на независим живот. Доставчици на социални услуги могат да бъдат държавата; общините; български физически лица, регистрирани по Търговския закон; юридически лица, включително организации с нестопанска цел; физически лица, извършващи търговска дейност; както и юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство.
3. Образователни услуги – Провеждането на обучения е друга област, в която социалните предприятия могат да работят. Законодателството в България не налага специални правила за образователни услуги, извършвани от социални предприятия, но дава право на нестопанските организации и на търговските дружества или кооперации да се регистрират като училища и центрове за професионално обучение и да издават валидни спрямо законодателството в България дипломи за образование или придобита професионална квалификация. Социалните предприятия, извършващи образователни услуги, могат да наемат като обучители лица от социално уязвими групи или да организират обучения за подобни лица. Таксите за тези обучения представляват печалбата от тази дейност.
4. Здравни услуги – В предоставянето на здравни услуги и консултации са ангажирани предимно нестопански организации. Най-често тези услуги включват измерване на кръвно налягане или кръвна захар, оказване на помощ от медицински персонал, услуги от рехабилитатори, профилактични прегледи, психиатрични и сексологични консултации, безплатно тестване за СПИН и други. Обикновено те се предоставят едновременно със социалните услуги.
5. Земеделие, еко- и селски туризъм – Една от перспективните области, в които могат да се развиват социалните предприятия, е земеделието и селския туризъм. Подобни предприятия съществуват в доста държави в ЕС – например в Гърция, Испания, Италия и Германия. Предвид природните и културни дадености на България, тук също може да се насърчи развиването на подобна дейност. Освен производство и продажба на екологично чиста селскостопанска продукция, социалните предприятия могат да работят още и в сферата на селския туризъм, изработването и търговията с традиционни предмети и други.
В България няма специална правна форма, специален закон или специална наредба за социалните предприятия.
