Какво мотивира младите хора да стартират социални предприятия и от каква подкрепа се нуждаят, за да успеят, изследва през 2015 г. проект ELYSE, подкрепен от Европейската комисия. Проектът е осъществен от консорциум от пет организации, работещи с млади хора, със социални и традиционни предприемачи във Великобритания, Португалия, Италия, Хърватия и Полша. В проучването участват 423 млади хора, на възраст от 18 до 30 години, от петте държави.
Хората сме много изобретателни що се отнася до оправдания – нямаме време, нямаме нужните умения, нямаме пари. Това са най-големите пречки по пътя ни към предприемачеството, но не трябва да ги възприемаме като причини да се откажем, а като препятствия, с които трябва да се справим. Ако искате да притежавате собствен бизнес, ще трябва да положите много усилия, но не бива да позволявате на оправданията да надделяват над мечтите ви.
Ето и едни от най-често срещаните оправдания, които пречат на бъдещите собственици на малки бизнеси:
Да се превърнете в социално предприятие не означава, че трябва да промените философията и ценностите, на които е основана вашата организация. Социалната ви мисия остава същата и е отправната точка на вашето социално предприятие. Целта ви е да постигнете мисията си чрез устойчиви и печеливши средства.
Двете не са напълно различни – много организации, които се описват като социални предприятия са регистрирани като неправителствени организации, но има някои важни сходства и разлики:
Традиционният модел на финансиране на нестопанските организации е чрез проектно финансиране и дарения. Все пак обаче, една нестопанска организация може да извърша стопански дейности.
Ако самата организация извършва стопански дейности, това трябва изрично да е посочено в устава й. Има два вида стопанска дейност – стопанска дейност, свързана с основната дейност и стопанска дейност, несвързана с основната дейност на организацията.
Стопанската дейност, свързана с основната дейност е дейност, която организацията извършва в изпълнение на основната си работна задача напр. образователна организация, която таксува обученията си или пък организация за социални услуги, която продава услугите си на местната община. Стопанска дейност, извършвана от самите бенефициенти (например организация за честна търговия, която продава кафе, отглеждано от бедни хора) също се счита за търговска дейност.
Стопанска дейност, несвързана с основната задача, е всяка друга търговска дейност, включително и стопанска дейност, която финансира изпълнението на цели извън основната работна задача на организацията (например обучителна организация, която решава да предоставя услуги в областта на здравеопазването). В това число влизат всякакви дейности, които имат за цел да осигурят финансиране за организацията. Най-общо казано, стопанската дейност, несвързана с основата работна задача подлежи на облагане с данъци, освен ако не се подчинява на някакви специални облекчителни режими.
Ако към стопанската дейност няма да се прилагат някакви облекчения, то по принцип най-добре е тя да се извършва от отделно социално предприятие, изцяло собственост на неправителствената организация (виж и обратния случай).
По материали от „ЗАЩО СОЦИАЛНОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО Е ВАЖНО?“ - Ръководство за неправителствени организации.
Издание на Social Enterprise UK в сътрудничество с Pilotlight.
Можете да създадете отделен бизнес, който няма никаква връзка със социалната мисия на Вашата организация, но генерира приходи, които се използват за финансиране на дейностите в изпълнение на мисията. В този случай най-добрият подход би бил да се създаде стопанско дружество, което изцяло да бъде собственост на организацията.
Пример за такава организация е Армията на спасението. Тя управлява множество фирми, които съществуват, за да носят печалба, от която организацията се издържа.