Традиционният модел на финансиране на нестопанските организации е чрез проектно финансиране и дарения. Все пак обаче, една нестопанска организация може да извърша стопански дейности.
Ако самата организация извършва стопански дейности, това трябва изрично да е посочено в устава й. Има два вида стопанска дейност – стопанска дейност, свързана с основната дейност и стопанска дейност, несвързана с основната дейност на организацията.

Стопанската дейност, свързана с основната дейност е дейност, която организацията извършва в изпълнение на основната си работна задача напр. образователна организация, която таксува обученията си или пък организация за социални услуги, която продава услугите си на местната община. Стопанска дейност, извършвана от самите бенефициенти (например организация за честна търговия, която продава кафе, отглеждано от бедни хора) също се счита за търговска дейност.

Стопанска дейност, несвързана с основната задача, е всяка друга търговска дейност, включително и стопанска дейност, която финансира изпълнението на цели извън основната работна задача на организацията (например обучителна организация, която решава да предоставя услуги в областта на здравеопазването). В това число влизат всякакви дейности, които имат за цел да осигурят финансиране за организацията. Най-общо казано, стопанската дейност, несвързана с основата работна задача подлежи на облагане с данъци, освен ако не се подчинява на някакви специални облекчителни режими.

Ако към стопанската дейност няма да се прилагат някакви облекчения, то по принцип най-добре е тя да се извършва от отделно социално предприятие, изцяло собственост на неправителствената организация (виж и обратния случай).

По материали от „ЗАЩО СОЦИАЛНОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО Е ВАЖНО?“ - Ръководство за неправителствени организации.
Издание на Social Enterprise UK  в сътрудничество с Pilotlight.